История и бъдеще на термографията

15.03.2019

Корените на термографията или измерването на температурните разлики датират от древността. Има сведения, че около 400 г. пр. Хр. лечители са прилагали примитивна форма на термография, като са покривали тялото на пациента с тънък слой глина и са наблюдавали начина, по който тя изсъхва, за да определят дали и къде температурата по повърхността на човешкото тяло е по-висока или по-ниска. Хипократ обобщава: „В която и да е част от човешкото тяло, ако се усеща прекомерна топлина или изстудяване, има заболяване, което трябва да се открие.“

През следващите столетия се създават инструменти за измерване на температурата, които постепенно се усъвършенстват. Пробивът в термологията, както се е наричала тогава, идва през 1800 г., когато сър Уилям Хершел открива инфрачервеното излъчване. Установява се, че, в резултат на метаболизма, човешкото тяло емитира непрекъснато различни нива на енергия в инфрачервения спектър на светлината под формата на топлина. През следващите два века продължава усъвършенстването на уредите и приложението на откритието на Хершел в различни области, включително фотографията.

Истинското развитие термографията получава по време на Втората световна война, когато заснемането на инфрачервеното излъчване на различни обекти намира широко приложение. Чрез инфрачервени сензори се наблюдавало придвижването на войски, въоръжение и оборудване. След декласифицирането на военните технологии за заснемане на инфрачервено излъчване, учените се насочат към изследвания за тяхното медицинското приложение.

Ранните инфрачервени камери дълго време имат два съществени недостатъка. Първо, слаба резолюция (както температурна, така и пространствена) и, второ — изключително високи цени. Освен това, през 60-те и ранните 70 години на 20 в., липсва достатъчно мощен хардуер и софтуер за обработка на изображенията.

Поради тези причини в първите десетилетия на термографията тя не се приема радушно в медицинските среди. Повечето лекари фаворизират появяващите се по това време методи за структурна диагностика - като дигиталните рентгенографии, комтютърната томография, ултрасонографията, ядрено-магнитения резонанс и др.. Истината е, че структурните изображения много по-лесно се свързват със заболяване, в сравнение с функционалните методи, каквато е термографията.

Въпреки това, през 1972 г., термографията официално е призната като безвреден медицински метод за изследване (US Department of Health, Education and Welfare), а през 1982 год.  Американската агенция за храни и лекарства (FDA) одобрява термографията като подходяща за приложение в следните области:

  • Отклонения в състоянието на млечните жлези при жените;
  • Периферна съдова болест;
  • Скелетно-мускулни разстройства;
  • Извънчерепни съдово-мозъчна болест;
  • Заболявания на щитовидната жлеза;
  • Различни нео-пластични и възпалителни състояния

Термографията има съществен потенциал, предвид технологичната ѝ трансформация, която се наблюдава в наши дни. Традиционната медицинска парадигма — диагноза и лечение — започва да отстъпва място на един по-модерен поглед към човешкото здраве, който цели да идентифицира и елиминира здравните рискове.

Запази час