Между рентгеновите и инфрачервените лъчи

13.11.2019

Напоследък все по-често се задава въпросът за това как да се интерпретират изображенията от инфрачервените термографски заснемания в медицината. И ще продължи да се задава, защото термовизията е уникален способ за наблюдаване на динамичните физиологични промени в човешкото тяло.

Исторически погледнато обаче, в масовото съзнание най-популярният инструмент за наблюдение си остават рентеновите лъчи, независимо от това под каква форма са насочени към нашите органи: рентгенограма, компютърна томография, мамография и т.н. Оттук е и естествената тенденция постоянно да се сравняват рентгеновите скрининги с термовизионните скрининги – а те не бива да се сравняват, защото нямат почти нищо общо помежду си. Нека да посочим три главни различия:

 - Медицинската термография е високо чувствителна на функионални промени и по-малко специфична като анатомични изображения, докато рентгеновите лъчи не са физиологично чувствителни, но затова пък са образно по-специфични.

- Термографията е най-добра за проследяване на динамични физиологични състояния, докато рентгеновите лъчи фиксират определено анатомично състояние, обикновено в напреднъл стадий.

- Термографията е абсолютно неивзазивно изследване, докато рентгеновите лъчи носят радиация, към която някои от нашите органи и тъкани са особено чувствителни.

От казаното по-горе следва изводът, че термографията не може да измери размера на кистата в черния ви дроб, но може да каже как работи този кистозен орган и дори да посочи бъдещи рискове, докато рентгеновият скенер може да измери кистата до милиметър, но не дава сведения за състоянието на вашия метаболизъм. Ето защо въпросът „За какво да си правя термовизия, след като си правих мамография?”, е безсмислен. Всяко едно от тези два вида изследвания има своите достойнства. При разумното им съчетаване обаче може да се постигне не само моментно фиксиране на дадено състояние, но и превенция на бъдещи заболявания.

Запази час